Светлините изгасват бавно. Приглушено. Почти непрогледен мрак. Прожекторът е включен. Звездата ти се ражда. Облян в игриви синьо-зелени сенки, се чувстваш на гребена на вълната. Време е да се покажеш, да съблечеш душата си по бельо. Опитваш се да се откопчаеш затегнатите копчета на ризата. Струва ти се почти невъзможно. Бавно събуваш обувките. Всички погледи са вперени в теб. Усещаш как няколко капчици пот се стичат по брадичката ти. От устата ти се процеждат няколко неясни думи. Виждаш как хората с раздразнение гледат часовниците си, потропват по масата с пръсти. Казваш им кой си. За какво се бориш. Всички горни дрехи са свалени. Виждаш няколко заинтригувани погледа. Възрастна дама потропва с крак. Осъзнаваш,че е безумно отегчена, бърза да се прибере и да нахрани котката си. Не можеш да я плениш с тихите си стонове на отчаяние. Младо момиче пък те гледа с изумение. Чуди се колко ли пари си хвърлил за марковите чорапи. Свеждаш поглед. Очите ти са тъжни, замъглени са от питанки. Как да продължиш и да се разголиш напълно? Молиш да намалят осветлението. Искаш да видят по-малко. Пак се връщаш към себе си. Този път почти успя. Остава малко. Още няколко дрехи. Не си готов. Откажи се. Светлината отслабва докато в един момент си обгърнат от тъма. Вече си в кожата си, това е твоето място.
Прожекторите не са за всеки, те струват скъпо, отнемат много,а рядко дават. Бъди предпазлив при следващия опит. Избирай внимателно публиката си.
Aucun commentaire:
Enregistrer un commentaire