Да можех да потанцувам сред светкавиците.

Леле,каква ужасна буря... Нека потърсим подслон. Намирам се сред отломки и развалини.. няма къде да се скрия,нито как да се предпазя. Цялата съм мокра, вода се стича по лицето ми, размазва грима ми и обезобразява бледите ми черти.. Изведнъж виждам ясните очертания на призрачна светкавица,която е последвана от ужасен тътен.. Ужасена съм,очите ми се премрежват от студените капки, устните ми са присвити, тялото ми е сковано, жадува малко топлина и подслон. Опитвам се да отместя някои от разбитите парчета по пътя ,но действието ми не постига успех. Тялото ми е лишено от сила, едва се задържам права. Влагата се просмуква в костите ми.. Моето мълчание е в противовес с душата ми,която крещи.. Търси надежда, търси знак, че има спасение.. че  не всичко е загубено. Но аз нямам повече сили, свличам се на земята. Трудно ми е да дишам нормално, нищо не виждам. Единствено слухът ми позволява да различа сблъсъците между разярените облаци,които като че стават все по- чести. Облягам се на парче дърво, мислейки колко заблудена съм била. Всичко е илюзия. Няма буря,няма светкавици. Всичко това се случи в сърцето ми. Около мен е тихо и топло,но само привидно. Отломките са разбитите парчета, които ми напомнят за всяко едно лично падение.. а дъжда- за сълзите и болката,които са ми били причинени. Време е да заглуша бурята и да разчистя тази бъркотия, да приключа диалога с вътрешния си свят . Време е да се впусна в ново приключение,което предвещава топли дни и смях.

We are all actors.

Светлините изгасват бавно. Приглушено. Почти непрогледен мрак. Прожекторът е включен. Звездата ти се ражда. Облян в игриви синьо-зелени сенки, се чувстваш на гребена на вълната. Време е  да се покажеш, да съблечеш душата си по бельо. Опитваш се да се откопчаеш затегнатите копчета на ризата.  Струва ти се почти невъзможно. Бавно събуваш обувките. Всички погледи са вперени в теб. Усещаш как няколко капчици пот се стичат по брадичката ти. От устата ти се процеждат няколко неясни думи. Виждаш как хората с раздразнение гледат часовниците си, потропват по масата с пръсти.  Казваш им кой си. За какво се бориш. Всички горни дрехи са свалени. Виждаш няколко заинтригувани погледа. Възрастна дама потропва с крак. Осъзнаваш,че е безумно отегчена, бърза да се прибере и да нахрани котката си. Не можеш да я плениш с тихите си стонове на отчаяние. Младо момиче пък те гледа с изумение. Чуди се колко ли пари си хвърлил за марковите чорапи. Свеждаш поглед. Очите ти са тъжни, замъглени са от питанки. Как да продължиш и да се разголиш напълно? Молиш да намалят осветлението. Искаш да видят по-малко. Пак се връщаш към себе си. Този път почти успя. Остава малко. Още няколко дрехи. Не си готов. Откажи се. Светлината отслабва докато в един момент си обгърнат от тъма. Вече си в кожата си, това е твоето място.

Прожекторите не са за всеки, те струват скъпо, отнемат много,а рядко дават. Бъди предпазлив при следващия опит. Избирай внимателно публиката си.

Feel the loneliness.