Леле,каква ужасна буря... Нека потърсим подслон. Намирам се сред отломки и развалини.. няма къде да се скрия,нито как да се предпазя. Цялата съм мокра, вода се стича по лицето ми, размазва грима ми и обезобразява бледите ми черти.. Изведнъж виждам ясните очертания на призрачна светкавица,която е последвана от ужасен тътен.. Ужасена съм,очите ми се премрежват от студените капки, устните ми са присвити, тялото ми е сковано, жадува малко топлина и подслон. Опитвам се да отместя някои от разбитите парчета по пътя ,но действието ми не постига успех. Тялото ми е лишено от сила, едва се задържам права. Влагата се просмуква в костите ми.. Моето мълчание е в противовес с душата ми,която крещи.. Търси надежда, търси знак, че има спасение.. че не всичко е загубено. Но аз нямам повече сили, свличам се на земята. Трудно ми е да дишам нормално, нищо не виждам. Единствено слухът ми позволява да различа сблъсъците между разярените облаци,които като че стават все по- чести. Облягам се на парче дърво, мислейки колко заблудена съм била. Всичко е илюзия. Няма буря,няма светкавици. Всичко това се случи в сърцето ми. Около мен е тихо и топло,но само привидно. Отломките са разбитите парчета, които ми напомнят за всяко едно лично падение.. а дъжда- за сълзите и болката,които са ми били причинени. Време е да заглуша бурята и да разчистя тази бъркотия, да приключа диалога с вътрешния си свят . Време е да се впусна в ново приключение,което предвещава топли дни и смях.
Aucun commentaire:
Enregistrer un commentaire